В хат(х)а йога има три основни банд(х)и: Мула, Уддияна и Джаланд(х)ара. Когато се практикуват заедно, това е трая-банд(х)а. Те се практикуват заедно или поотделно по различно време на асана, крия, пранаяма, пратяхара, дхияна, дхарана. При деца банд(х)ите се появяват спонтанно, но това се случва и при напреднали йоги, позволяващи си да бъдат раздвижени от еволюционната, интелигентна трансформираща сила кундалини.
Когато жизнената сила не се разпилява или губи в нервни компенсаторни търсения на фрагментарно съществуване, а остава в синергична хармония с мирозданието и Създателя, тогава търкането, дисбалансът и усилието се заменят с естествената и нямаща нужда от усилие сила на природните закони. Няма хора, от които нищо да не изтича под формата на енергия.

Банд(х)ите насочват потока на енергия (прана) из тялото и по този начин се изчистват места с блокажи под формата на репресирана енергия, подхранват се места, изгладнели за прана, и се спира изтичането ѝ, дължащо се на разпиляващи енергията навици. Така от една страна банд(х)ите са телесният аспект на nратяхара (петата степен на йога), при която спираме изтичането на енергия и я връщаме в тялото да се разпредели от центъра, за да има съюз и хармония. В началото банд(х)ите се разучават грубо - като физически механизми и движения на мускули. Постепенно обаче, започваме да усещаме неврофизиолоrическите, духовните и енергетичните модели, които обуславят физическите действия.

Макар обикновено да ги наричат "заключалки" (locks), банд(х)ите действат като такива само доколкото те спират изтичането на енергия навън. Много по-добър превод обаче би бил "клапи", защото те насочват вътрешната енергия към надите - енергийните канали и активират енергийното тяло. Причината да не използвам думата "заключалки" е защото това предполага прилагането на някаква сила, а така се увеличава рискът от травми и болести. Например, вместо да възприемаме банд(х)ите като задържащи, заключващи и смачкващи вътрешната енергия, по-добре е да подходим към тях като към раздвижващи енергията, напояващи жадната почва или отпушващи запушени вени, канали и вериги. В края на краищата, прилагането на банд(х)ите трябва да е леко и естествено. Ние приемаме, че имаме някаква вродена мъдрост, но изобщо не си даваме сметка доколко тази мъдрост е станала неясна, скрита и забравена от години институционализирано невежество и отнемане на сила, което е разсеяло човешките същества и им е отнело естествените сили и истинските им взаимоотношения с Шива/Шакти (Шива - мъжката, Шакти - женската енергия). 
Макар банд(х)ите често да се описват с анатомични термини във връзка с различни части на тялото, мускули, жлези с вътрешна секреция и органи, много по-важно е да подходим към тях като пренаместване на вътрешната енергия, което създава определени енергийни модели, които от своя страна настройват и активират съответните физически, емоционални, психически и духовни енергии. Като такива, банд(х)ите не само спират разпиляването на енергията навън и често надолу, а и я пренасочват в енергизираща посока - настройвайки тялото и съзнанието в синхрон с еволюционната енергия на физическото тяло, енергийното тяло, финото тяло и техните потенциали, разрушавайки повърхностното и отвеждайки практикуващия надълбоко към много дълбоко протичащи д(х)армични потоци.

За да се научи тази активация и хармонизация, трябва да научим малко повече за фината енергия, отвътре, отвън и в неродения източник (вродената потенциална енергия във всички неща). Но както и в практиката на асана, така и в практиката на банд(х)а, това не може да стане изведнъж, а трябва първо да приложим физическия, грубия и външен аспект (грубата енергия). По-късно, когато осъзнаем присъствието на вътрешната по-фина енергетика, можем да прескочим грубите, физическите средства за учене.

Банд(х)ите се усъвършенстват с чувствителност. Тази чувствителност се развива чрез практиката на съзнателност и вайрагя (непривързаност), прилагани едновременно. Когато се усъвършенстват банд(х)ите, много се засилва намерението зад асана, пранаяма, мудра и медитация, в резултат на което ние можем да се отдадем на самадхи по-бързо, по-лесно, за по-дълго и по-пълно.

КОРЕНЪТ – МУЛБАНД(Х)А

Мулабанд(х)а (мула - корен, затова често се нарича "заключалката на корена" - root lock) движи земната енергия нагоре през Муладхара чакра като я свързва отгоре с водната чакра – Свадистана - докато в същото време служи като клапа, която свързва небесната енергия или духа с центъра на земята. Това е двупосочна улица, но няма да навлизам в алхимията на хата йога в подробности, освен да опиша техниките и общата теория.

Муладхара чакра - най-долната чакра намираща се в тазовото дъно е най-важната чакра в хата, кундалини и тантрическата йога. Тя е и най-мистериозна. Това е мястото, в което лежи спящият ни потенциал и животинската ни сила, и оттук кундалини се активира и влиза в централния канал (Шушумна). Както се казва, светлините са запалени. Това не е някакъв архаичен мит или фантазия и не трябва да се пренебрегва или омаловажава. Мулабанд(х)а трябва да се познава, за да има успех в автентичната хата йога.
Мулабанд(х)а е предназначена да движи енергията в тази част на тялото и да я насочва към Сушумна. Когато загубим Мулабанд(х)а, губим и чувството на заземяване и центриране. Това е астралната анатомия.

По смисъла на "земната" анатомия обаче, Мулабанд(х)а е силата и енергията, създадена при повдигане на тазовото дъно и контролиране на дишането. Нейното активиране предизвиква огън, който кара всичко да се раздвижи. Когато се съкрати перинеумът и енергията се издърпа нагоре от основата на гръбнака, цялата енергия се интензифицира като се създава много повече чувствителност и жизненост.
Веднъж един известен диригент по време на репетиции на Вердиевия "Реквием" спрял оркестъра и извикал: "Не! Не! Стегнете го, избутайте го нагоре!" Той може и да не го е знаел, но това, което е искал да направят музикантите, е да активират и контролират анатомичния си перинеум - основата на гръбнака и така да създадат това, което наричаме коремнотазова енергия. Всички опитни певци знаят, че най-чистият и силен звук идва оттам. На езика на певците се казва, че основата на гръбнака "поддържа" гласа. 

Перинеумът и тазът не само "създават" чисти звуци, а и са най-долната част на коремнотазовата област, носят тежестта на коремните и тазовите органи, както и своята част от вътрешнокоремното налягане. Като експеримент, следващия път като ви се докиха или докашля, забележете, че се подготвяте за рязкото увеличаване на вътрешнокоремното налягане като придърпате основата на тялото навътре и нагоре.

При певците или ораторите е явно тройното мускулно усилие - перинеумът бута нагоре тазовите органи, коремните мускули стягат отпред, отстрани и отзад, а дихателната диафрагмата се разтяга срещу съпротивлението. Тези три неща се случват едновременно и така цялото тяло регулира преминаването на въздуха през гласните струни.

Тазът и перинеумът са трудни за разбиране, защото думите "таз", "тазов" и "перинеум" имат повече от едно значение. " Таз" по принцип означава костите на таза, които включват и кръста и срамната симфиза, кръстнохълбочните стави и връзките им. Но хората често използват думата и по-общо, като включват към нея и горната част на бедрата и долната част на корема.

Думата " перинеум" също има повече от едно значение. В учебниците по анатомия, т.нар. анатомичен перинеум включва основата на таза, където са анусът, гениталиите и техните мускули. По-тясното определение на перинеума не включва ануса и гениталиите, а само онова, което е между тях. Това е мястото, за което говорят учителите по йога, когато ви казват да седнете на перинеума си или да сложите едната си пета под перинеума си. Това е и мястото, което гинеколозите режат, за да направят епизиотомия. Точно над него, във вътрешността на тазовото дъно, се намира Мулабанд(х)а.

Макар това пространство да е малко на външен вид, бихте се изумили да разберете колко много мускулчета има там, вътре. Нормално е - много тежест има да се носи. Тези мускулчета са перинеалните мускули или как то още се наричат мускули на тазовото дъно. И при мъжете, и при жените те са разположени около уретрата (пикочния канал) и гениталните (половите органи). За разлика от това, което се случва когато рязко се изкашляме и инстинктивно стягаме всичко отдолу, Мулабанд(х)а е по-деликатна. Тя е нежно съкращаване на тазовата диафрагма и мускулите на урогениталния триъгълник, очертан от двете седалищни изпъкналости (на които седим) и срамната симфиза отпред (където се съединяват двете срамни кости). По този начин, перинеалното пространство може да бъде всмукано нагоре, за да освободи място за срамните кости и опашката, които леко се събират една към друга. Това става като съкратим пубококсигеалния си мускул (букв. срамнокръстен, наречен така защото се намира между срамната симфиза (symphysis pubis) и кръстната кост (sacrum); в научната литература този мускул се нарича РС-мускул, от латинското рubo-соссуgеаl). При мъже и жени това се случва кажи-речи на едно и също място, макар центърът на действие при жените да е малко по-нагоре към маточната шийка. Важно е обаче, жените да не бъркат съкращаването на РС-мускула си със съкращаване на самата маточна шийка, което се получава при много усилена работа, защото продължителното всекидневно стягане на маточната шийка може да доведе до трудности при раждане.

Много често, особено с начинаещи, инструкторите обясняват Мулабанд(х)а и като стягане или на мускулите около ануса или като мускулите, които спират потока на урината. Мулабанд(х)а не е нито едното, нито другото. Тя се намира между двете. Въпреки това, тези обяснения предлагат насока, поне докато се ориентирате и станете достатъчно чувствителни, че да можете да изолирате РС-мускула си. Мулабанд(х)а не е и чупка в таза, а се случва дълбоко вътре в подвижните елементи на самия таз.

От всичко това следва, че активирането на Мулабанд(х)а не изисква сила в който и да било от перинеалните мускули или мускулите около ануса. Най-правилно би било да кажем, че банд(х)ата изисква чувствителност, усещане, съзнателно отпускане на областта, премахване на нечистотии, дразнители, токсини и енергийни блокажи - балансирано тонизиране на нервите в областта, за да може енергията да се движи свободно и без пречки, а и за да е достатъчно силна тази област да издържи на засиления енергиен поток.

Мулабанд(х)а зависи и от енергийното взаимоотношение между кръстната и опашната кости и срамната симфиза. Ако можем да изравним срамната симфиза с опашката си при всяко движение, независимо дали лежим, стоим, седим или се движим, тогава ще имаме стабилна основа. За съжаление обаче, тази област обикновено не е много съзнателна при повечето хора. Още от ранна възраст ни втълпяват, че тази част на тялото е нечиста; за нея не се говори и тя остава неосъзната. По-късно, подобна отрицателна асоциация ни се налага и за гениталиите. Използвайки Мулабанд(х)а постоянно по време на практика чистим и това отрицателно програмиране за първите две чакри , които са ни втълпени от детството.

Физически, Мулабанд(х)а има следното действие: тя придърпва таза (или по-точно срамната симфиза) надолу от торса (отпред) и гръбначния стълб (отзад), докато балансира лявото и дясното ухо на хълбочните кости, а тазовата диафрагма (тазовото дъно) се придърпва нагоре. Както са ми я преподавали на мен, перинеалната фасция не се съкращава, а по-скоро се отпуска и после се всмуква нагоре. Ако тази област се стегне (поради мускулно съкращение, например), тя не може да бъде придърпана нагоре. Наистина, банд(х)ата е толкова фина като усещане, че в началото е почти невъзможна за изпълнение. Тъй като нямаме необходимата чувствителност, в началото ще стягаме всичко, което усещаме между краката си - това е най-грубият аспект на банд(х)ата.

Ашвини мудра, която представлява рязко стягане и отпускане на ануса, също помага за създаване на нужния усет. С течение на времето обаче ще започнете да усещате различните си слоеве мускули и ще се научите да използвате само онези, които са ви необходими, като активацията става все по-фина като усещане и все по-вътрешна. Така Мулабанд(х)а спира да бъде грубо съкращаване на мускули, действащи на грубото тяло и става наистина енергиен механизъм, влияещ на енергийното тяло. Ето защо е важно да не подхождате към банд(х)ите като към мускулни съкращения. Ако си втълпите, че трябва да "стягате" нещо, най-много да създадете напрежение, блокажи, стрес и твърдост, а всичко това ще ви пречи да усетите каквото и да било. Разбира се, повечето движения изискват активирането на някои мускули (с изключение на движенията, използващи силата на гравитацията), както и съзнателното отпускане на други.

ВСИЧКИ движения включват отпускане на мускулите антагонисти (противоположните мускули на онези, извършващи движението). Това отпускане е ключът към Мулабанд(х)а, защото то активира парасимпатиковата нервна система. Ако е активен симпатикусът, както при стрес, стягане или усилие, кръвообращението и съответно нормалното протичане на енергията е блокирано и няма усещане. Отпускането ни дава усещането за повдигане.

Усещането за повдигане се дължи и на още едно много фино движение в таза. Ако сте като повечето зрели индивиди, можете да забележите, че движите таза си заедно с кръстната кост, т.е. като едно цяло. Това е така, защото в ежедневието едва ли ви се е налагало да правите нещо по-различно. Но един малко по-детайлен анализ на таза доказва, че кръстната кост, макар и вклинена между двете хълбочни кости, не е изцяло слята с тях. Тя е свързана с тях чрез стави (кръстнохълбочни стави), в които има движение, макар и минимално. Разбира се, ако сте водили заседнал начин на живот или сте практикували по-груби спортове, в които не се изисква кой-знае колко гъвкавост, опитите ви да раздвижите тези стави може да са неуспешни в началото и дори свързани с болка, която често се бърка с болки в кръста. Това, което се случва при Мулабанд(х)а е събиране на кръстната кост (с опашката) към срамната кост - кръстната кост отива надолу и напред и в същото време срамната кост (симфиза) отива надолу и леко назад. Тези две движения създават всмукването на Мулабанд(х)а нагоре. На тези две движения се дължи и усещането за издължаване на кръста и освобождаване на опашката. Ако стоите прави, ще усетите как нещо леко придърпва най-долната част на гръбнака ви надолу, издължавайки го и насочвайки връхчето на опашката точно надолу.
Тук може да идентифицираме поне 12 групи мускули, които се закачат за кръстната, хълбочните и срамните кости и това са мускули както на краката, така и на гърба. Ето защо, когато активираме Мулабанд(х)а, целият гръбнак се издължава в тракция, а торсът се повдига. Не е необходимо да знаете анатомията подробно обаче; по-важно е да се научите да усещате как влияе кръстно-опашният комплекс върху цялото тяло и най­ вече гръбначния стълб. Това е от огромно значение, защото всички пози в йога ­ навеждания напред, назад, усуквания действат именно поради енергетическата си и функционална постановка и тази постановка се създава чрез банд(х)ите. От друга страна, самите асани стимулират енергията на тази банд(х)а - самата практика ви учи, стига да балансирате и хармонизирате тези енергии съзнателно.

С активирането на Мулабанд(х)а направихме първата крачка да спрем изтичането на енергията надолу. Това изтичане по принцип се засилва с годините и отваря врата пред болести, застаряване на организма и загниване. Използвайки Мулабанд(х)а ние обръщаме този поток на енергията нагоре, а това създава условия за растеж.
Мулабанд(х)а се задържа активна през цялото време на практиката. Всяка поза трябва да израсне от този корен. Тя се отпуска единствено в края, при пълното предаване в Шавасана (Труп).

КРИЛЕТЕ – УДИЯНА БАНД(Х)А

Движението на Шакти в тялото се описва като птица. Шакти е персонификация на женската форма на Божественото. Когато се практикува летящата банд(х)а, великата птица Шакти полита и насочва прана към по-високо ниво на съзнание.
Уддияна означава "летящ нагоре". Това е банд(х)ата, която движи енергията нагоре от земния, водния и огнения центрове към сърдечната (въздушната, Анахата) чакра и силно влияе на долните банди като прави място за тях. Уддияна банд(х)а не позволява в областта на пъпа да се натрупат токсини и застояло напрежение. Тя очиства със силата си да размърда стагниралата енергия и в същото време позволява на задръстената енергия да се придвижи нагоре към сърдечната чакра по Шушумна, ко ето е естественият път на енергията, и затова помага да се прочисти и енергизира цялото тяло. По този начин Уддияна банд(х)а съединява енергията от Свадистана чакра (водната чакра) с енергията в Анахата чакра (сърдечната чакра).

От гледна точка на анатомията, Уддияна банд(х)а са мускулите в долната част на корема. Като ги "гълтаме", повдигайки дихателната диафрагма нагоре, оказваме силен тонизиращ ефект върху органите в коремната кухина и се създава огромна вътрешна сила. Това повдигане на диафрагмата елиминира напрежението и контролира дишането.
Може би поради факта, че Уддияна банд(х)а се асоциира с мускулите на корема, тя е и най-лесна, защото използва малко по-познати ни мускули.

Всъщност Уддияна е една от шаткармите (шестте крии, очистващи техники) в хатха йога. Тази Уддияна е подготовка за наулu - коремното повдигане и въртене. То включва пълно всмукване на коремното съдържимо и разбира се, се практикува само по време на кумбака (задържане на дишането). Уддияна банд(х)а, както се използва по време на практика на асана, е малко по­ различна. Тя включва активиране на един дълбок мускул (трансверсус абдоминис, лежащ напречно на торса, обгръщащ долната част на гръбнака с цел да го стабилизира), което по-скоро притиска коремното съдържимо към гръбнака. Тук е много важно да изолирате горната от долната част на коремните си мускули и да активирате само онази част, която е под пъпа. Ако стягате всички коремни мускули, ще затрудните движението на диафрагмата нагоре и встрани, а честото ограничаване свободата на движение на диафрагмата води до създаване на агресивни, егоистични, мачо-модели на психиката. Именно неправилното приложение на Уддияна банд(х)а, каквото е стягането на целия корем, е довело до такива изказвания като: "Аштанга йога е воинска, силова йога, използвана от воините да се нахъсват за битка" . Това е много тъжно твърдение и се дължи на неразбиране. Истинско то изживяване в Аштанга изобщо не е това на сила и далеч не е нахъсване за битка, и който е понавлязъл в практиката на Аштанга го знае много добре. Ако изобщо може да се говори за някакви врагове, в Аштанга по-скоро ги приветстваме, предаваме им се, и им даваме всичко, което те поискат от нас. Няма такова нещо като воинска или силова йога. Силата, борбата, войната и йога не вървят ръка за ръка, защото йога започва с ахимса (вж. " Яма и нияма" ).

Макар да означава "летяща нагоре", наименованието на Уддияна банд(х)а по-скоро се отнася за енергията, отколкото за физическия пъп, който си остава придърпан към гърба. В началото, наистина може да ви се наложи да гълтате целия корем, но с течение на времето и тук ще се научите да правите разлика и ще станете чувствителни към енергийните движения на дълбоко ниво. Най-трудно ще е за хора с отпуснат корем, разбира се, защото слоевете плът, покриващи коремните мускули допълнително намаляват чувствителността. Добрата новина е, че самите опити да използваме Уддияна банд(х)а ще стопят излишното, което ви пречи.

Както вече споменах, Уддияна банд(х)а се отнася единствено до най-дълбоките мускули на корема, които стабилизират гръбнака от основата му . За съжаление при повечето хора тези мускули са изключително слаби. Затова и повечето асани в йога са изключително трудни в началото. Спомнете си първия си опит да направите виняса или някакъв баланс на ръце-сигурно е бил неуспешен. Тогава казваме, че са ни слаби ръцете, краката, корема.. .но истината е, че силата, която ни е необходима е силата на Уддияна банд(х)а, долната част на корема, а не на онова, което ни се струва. Не случайно, областта на пъпа се нарича "енергиен център" или "силов център". В източните традиции, той се среща и под имената "хара" и " танден".

Но освен вътрешна сила, Уддияна банд(х)а ни дава и много лекота. Ако нямахме Удцияна банд(х)а, всяко навеждане или изправяне щяха да се извършват от повърхностни мускули на гърба и краката, а това означава напрежение, стягане, бутане или дърпане, и в резултат невъзможност да се извърши самото движение правилно, риск от сериозни травми, задълбочаване на съществуващи дисбаланси в мускулите и липса на равновесие, водещи до още повече стягане и дискомфорт. Всички тези неща също нямат нищо общо с йога.
Спомнете си, че ако задържим напрежение в корема при вдишване, гръбначният стълб се издължава, създавайки тракция (увеличавайки разстоянието и пространството) между прешлените. Това е така, независимо дали седим, стоим, навели сме се встрани, напред или назад. Разбира се, всяко движение е различно предизвикателство, но ако се стремим да издължаваме винаги, движенията стават леки, естествени, няма болка и най-важното-няма усилие.

Липсата на усилие е нещо, което мнозина не могат да разберат, защото за повечето от нас, усилието е неразделна част от отношението ни към живота по принцип "Трай бабо за хубост" звучи добре, но е нещо, което пречи в йога на много нива. Още повече, че от деца ни учат да се борим, да не се предаваме, да се стремим към нещо. После животът ни кара да се състезаваме с всички около нас - за работа, имидж, престиж. Така свикваме да живеем като на състезание, гонейки цели, влагайки усилия да поддържаме постигнатия статус и още повече усилия да стигнем по-далеч. Това отношение се предава и на постелката. Дърпаме, бутаме, влагаме усилия, поставяме си цели. И нищо не се получава.

И ето че пак стигаме до ахимса - самото начало на йога. Какво общо има това с усилието? Усилието така както го разбираме ние, е насилие над самите нас - телата ни протестират, дават ни сигнали, но ние не ги слушаме и дърпаме. Егото ни е по-силно, каращо ни подсъзнателно да се състезаваме с останалите покрай нас, че и със самите себе си. Дърпаме и мускулите ни се стягат, изкривяват гърба ни, не ни позволяват да дишаме. Ние обаче сме доволни, защото сме на няколко сантиметра по-близо до целта си. Така се заблуждаваме и самозалъгваме, и сме нарушили не само първата, а и втората яма - саmя, принципа за истинност и нелъжене. Най-опасното е, че лъжем себе си, а после обвиняваме инструктора си и дори самата йога, че нищо не сме постигнали. Това от своя страна може да ни накара да не приемаме йога или думите на инструктора си на сериозно, смятайки, че знаем повече. Или започваме да се сравняваме с другите около нас, стремейки се да ги имитираме. Стремежа да имитираме и да сме като другите нарушава четвъртата яма - апариграха, липсата на желание за притежаване. Освен това, тъй като усилията обикновено са свързани с болка или умора, не влагаме 100% от себе си във всяка асана, страхувайки се да не се преуморим или нараним. И в двата случая нарушаваме третата яма- астея, не-крадене - защото когато не влагаме максимума от себе си по каквито и да било причини, ние крадем енергия от самите себе си, защото не вярваме или забравяме, че всяка асана си създава енергията, необходима за изпълнението ѝ. Използването на физически усилия нарушава и петата яма-брахмачаря, изискването за въздържание-защото смисълът на брахмачаря е да се задържи енергията в тялото, а усилията карат енергията да изтича извън тялото. Чудите ли се още защо в миналото бъдещите йоги са прекарвали години, възпитавайки се в яма и нияма, преди да им бъде разрешено да се заловят с асана? Чудите ли се още защо мнозина бързо се отказват от йога? Чудите ли се защо все още ви е трудно и защо учителят ви по йога постоянно ви напомня да не влагате усилия?

След всичко това, ето ви още една добра новина. Използването на Уддияна банд(х)а ви осигурява начин да се превъзпитате - първо тялото, а после и останалото. Когато усетим Уддияна, усилията вече са излишни и всичко си идва по местата. Уддияна банд(х)а ни учи да слушаме тялото си и да се оставим на неговата вродена мъдрост, а не да се борим с него. Това ни води към разбиране на телата ни и как работят те, от какво имат нужда, за да работят добре и какво им пречи. Така постепенно изграждаме нови навици, както на движение, така и на мислене, поведение, живот. Именно това се има предвид като се каже, че "живеем в телата си" и "да се свържем с телата си". Телата ни са микрокосмос, в който се отразява мъдростта на макрокосмоса . Научете Уддияна банд(х)а и й се доверете.
Връщайки се към физическия аспект на Уддияна банд(х)а, тя действа като синергист (помагач) за Мула и третата банд(х)а - Джаландара, подпомагайки и допълваща тяхното действие. В идеален случай, Мула и Уддияна банд(х)а се появяват заедно и спонтанно, но това е възможно едва когато енергията тече безпрепятствено без блокажи. Уджайи дишането пък поддържа Джаландара банд(х)а в носоглътката активна и по този начин трите банди си взаимодействат.

В по-финия си аспект, Уддияна банд(х)а се изпълнява без да има видимо движение на корема. Тук тя е напълно енергийна клапа. Така тя се прилага по време на асана, пранаяма, мудра и по време на движение докато дишаме. Именно такова е приложението й в Аштанга йога практиката, където Уддияна банд(х)а и Мулабанд(х)а са активни през цялото време. В този случай, има Уддияна банд(х)а и при вдишване, което е още по-фино, защото диафрагмата не е максимално повдигната, а леко отпусната, което пречи на корема да се съкрати напълно. Тук е важно да не се опитвате да глътнете корема на всяка цена, а да поддържате напрежението в него като използвате енергията на банд(х)ата да съживи таза, корема, гръбначния стълб и да издължи тялото, увеличавайки разстоянието от срамната до гръдната кост.

Трудностите при разучаване на Уддияна банд(х)а са кажи-речи същите като при дишането - хронично стегнатият от стрес или неправилна стойка корем не позволява да се отпусне коремната стена, а това води до лоша чувствителност и липса на еластичност в коремните мускули, необходими за техния контрол. Друг проблем е и напрежението в глотиса (носоглътката), ларинкса (гласовата кутия), диафрагмата или гърлото като цяло. Най-голямата грешка е да се притиска горната част на корема и органите, лежащи под гръдната кост и слънчевия сплит - панкреаса, черния дроб и стомаха. Втората голяма грешка е да се заобля гърба от усилието да се активира Уддияна банд(х)а. Искаме да създадем пространство и енергия в корема, а не обратното - да го смачкаме. В този смисъл, банд(х)ите ни осигуряват освобождаване.

ДЖАЛАНДАРА БАНД(Х)А

Джаландара банд(х)а е клапата на гърлото, която не позволява да се губи енергия през гърлото и я насочва навътре и нагоре. Тя свързва главата с останалата част на тялото посредством чакрата на гърлото (Вишудха) и позволява стерналната вдлъбнатина (вдлъбнатината точно над гръдната кост и между двете ключици) и брадичката да се доближат една до друга (оттук идва и неправилното наименование на банд(х)ата като заключалка на брадичката). Забележете обаче, че всеки би могъл да накара брадичката си да докосне гръдната кост, но това НЕ Е Джаландара банд(х)а. Такива усилия по-скоро ще ви отдалечат от целта, защото ще създадат нежелано напрежение и натиск в гърлото, главата или гърдите. Най-добрият знак за ефективна практика на тази банд(х)а е дали енергията се движи свободно под и над тази област. Това разбира се изисква доста по-фина чувствителност, която се изгражда постепенно с все по-задълбочени практики.

Тъй като е трудна за усещане, Джаландара банд(х)а е най-неразбрана. Вратът и гърлото нормално са пълни с нерви, вени, артерии и жлези, пътища, органи (щитовидната жлеза, гласовата кутия, трахеята, гръбначният стълб и т.н.) . Нервите осигуряват нервни сигнали от и към останалата част на тялото, дихателните пътища осигуряват кислород, хранопроводът - храна от устата към стомаха. Всички тези органи си поделят малкото пространство в гърлото с гласовата кутия, носоглътката, шийните прешлени, щитовидната жлеза и други по-малки жлези. Затова е много важно да не се създават напрежение, блокажи, дисбаланси и стрес, да не говорим за твърдост и скованост в тази област. Това е задачата на практикуващия - да създаде пространство, за да може енергията да тече свободно и естествено. Тук е седалището на вербалното (гласовите вибрации) и артикулираното изразяване (чрез връзката с ключиците, ръцете, раменете). Тук е чакрата, чрез която мисълта комуникира с останалата част на тялото посредством говора и действието.

Ключът към физическото движение, колкото и малко да е то, което ни дава достъп до енергийния, емоционалния и духовния компонент на Джаландара е движението на ръба на долната челюст. Позволете й да се отпусне към ребрата, докато най-горната част на гърлото под челюстта се придърпва (всмуква) навътре и нагоре към тилната кост, която в същото време отива нагоре и назад. Най-горната част на главата - короната отива нагоре, тъй като най-горните шийни прешлени се издължават и възстановяват естествената извивка на гръбнака. Горният ръб на лопатките и седмият шиен прешлен не се повдигат, а по-скоро остават надолу, заедно с гръдните прешлени.

Много лоша тенденция е да се насилва банд(х)ата като се остави тилът (задната част на черепа) да падне напред. Задръжте го назад и му позволете леко да се завърти в центъра на мекото небце. Долните връхчета на лопатките остават надолу към таза през цялото време, а връхчетата на раменете (където раменете се свързват с ключиците) се отпускат, вместо да се повдигат, както се случва при хора с кифоза или хронично прегърбени. Така се повлияват фасциите и енергетичните модели на целия гръден кош до главата.
Всичко това може би звучи прекалено сложно, а и наистина не е необходимо да го помните. Рано или късно ще усетите и тази банд(х)а.

Активирането на Джаландара банд(х)а е полезно за облекчаване болести на гърлото. Тя подобрява количеството прана в гръдната област. Като затворим тази клапа, покоряваме прана и не й позволяваме да избяга. Много важни нервни влакна минават през гърлото и когато Джаландара банд(х)а е активирана, тя ги притиска и ограничава нервните импулси към мозъка. Тези импулси се събират в цервикалния (шийния) плексус, и когато се отпусне банд(х)ата, те потичат към мозъка. Силата на тези импулси помага да се активират по-висшите центрове на мозъка - онези, които отговарят за творчеството и интелекта.

ТРИ-БАНД(Х)А – МАХА БАНД(Х)А

Маха Банд(х)а е голям бандха, едновременно изпълняване на Джеландхара бандха, Удиана бандха и Мулбандха. Тя се изпълнява само след като всяка от трите групи е усвоена до съвършенство.

Ползите от практиката: Maha bandha mudra повишава благоприятните ефекти на всяка банд(х)а отделно. Тя също така стимулира потока от психична енергия и се спомага за навлизане в медитация.

Банд(х)ите са единствените насоки за изпълнение на асаните, които са ни завещани от древните Йоги. Научете банд(х)ите и ще знаете как да правите всичко безопасно и с максимален ефект. И досега се изумявам от мъдростта на древните йоги, защото те едва ли са познавали анатомията на човешкото тяло така, както ние можем да го познаваме, ако поискаме. Но това само доказва, че колкото и да са полезни, такива подробни познания не са ви необходими, освен ако не искате да ставате учители. Тогава подробни и задълбочени научни знания ще ви трябват, защото няма как да влезете в телата на учениците си. За всички останали, самите ви тела са най-добрите учители. Вярвайте им, защото самата наука потвърждава онова, което йогите са ни обяснили на друго ниво и с друг език.

Обсъждайки банд(х)ите, винаги ми е забавно, защото си спомням една моя ученичка ­ лекар-анестезиолог, която беше казала: "Виждала съм много отворени трупове и такова нещо като Уддияна банд(х)а не видях." Нека си припомним, че йога е онова, което не се вижда.

Банд(х)а е ключово понятие в йога и няма да е пресилено ако кажа, че без банд(х)а няма йога. Пропускът да се прилагат банд(х)ите в асана, силно компрометира правилното изпълнение на асана, а оттам отново води до самозалъгване, че нещо сме постигнали, защото без правилна стойка на тялото, нито пранаяма, нито някаква медитация е възможна. Без банд(х)а няма и контрол над енергията, а именно овладяването на енергията с всичките последствия от това е целта на физическите практики в йога. 

Тройната банд(х)а наистина се използва най-вече в медитация и мудра, защото тя "лекува" блуждаещото или заспиващо съзнание. Тези двете са все болести на раджас (неспокойствие, страст, промяна) и тамас (инерция, летаргия, загниване). Без банд(х)а, движенията ни са резки, изпълнени с много усилие. Движението като такова по принцип е раджастично, а когато се изпълнява с усилие, бързо или без мисъл то става тамастично. Ако се изпълнят със съзнателност, плавно и без усилие обаче, дори движенията стават сатвически (чисти, възвишени, хармонични).

Из „Моята Аштанга“ - Ирина Бъчварова
С любезното разрешение на автора

Компилация: Еми Йорданова