Всъщност на пръв поглед въпросът, дали в главата си имаме един цял мозък от две части или два отделни мозъка, може да звучи нелепо, но подобен еретичен въпрос за първи път в Европа, през 1780 г. си задава д-р Мейнард Симон Дю Пюи.
И той изказал предположението, че човекът е Nomo Duplex – същество с два мозъка. И щом има два мозъка, ляв и десен, значи той трябва да има и два ума. Век по късно, друг учен – д-р Артър Ладброк Уигън – присъства на аутопсия на човек, който по обичайните стандартие си е бил съвсем нормален – работил, общувал, говорил, четял и пишел като всеки друг, но когато му направили трепанация, установили, че той има само едно единствено полукълбо. Лявото. Другото изобщо липсвало! Тогава Уигън заключил: Ако човек с половин мозък, има цял ум. То този който има цял мозък – има два ума.
В началото на 20 век една от основните тези на учителя Гурджиев е, че човек се състои от две различни части. Той има личност и същност.
И докато не открие и развие същността си – той все още не може да каже кой е? Когато се роди детето все още няма личност, но то вече има същност. Личността е в точка „нула“ – то все още няма личност – докато същността му е вече в наличност! Когато започва да расте, нагоре започва да се развива личността, а надолу започва да се свива същността.
Интересното е, че според Гурджиев личността се намирала в лявото, а същността в дясното полукълбо на човека.
Тези негови думи са се приемали с голяма резерва до 1981 г., когато д-р Роджър Спери печели Нобелова награда за изследванията си в областта на мозъчната асиметрия. Една част от тези изследвания започнали, когато с цел да облекчат болезнените пристъпи на болни от тежка форма на шизофрения, лекарите срязват мазолестото тяло (corpus calosum), което се намира под двете полукълба и ги свързва едно с друго. Пристъпите изчезват, но заедно с това те забелязали, че в различни моменти, болният пациент проявава два коренно различни характера и се държи като две различни личности.
Но всъщност още от векове, наблюдателните хора са забелязали непоследователното поведение не само на болни, но и рязка промяна в поведението на нормалните хора.
Понякога в така наречения „нормален“ човек, сякаш живеят две личности! И в зависимост от това коя от двете доминира, може да се обясни и непостоянството в поведението.
Елин Пелин казва: „Странно... Човек е магаре! По душа добър е... а все лошо прави!“
Другата „диагноза“ е на Р.Ралин: „Човек е сложен – сутрин набожен, вечер – разложен!“
По въпроса за мозъчната асиметрия има вече натрупан огромен теоретичен и практически материал от стотици и хиляди изследователи на тази тема.
Всъщност разликите между нашите два мозъка са уникални. Тези разлики не са само функционални.
Двете ни хемисфери по различен начин възприемат и интерпретират информацията от външния и вътрешния ни свят, те имат не само психологически различия.
Вследствие на това те имат и РАЗЛИЧНА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА!
ЛЯВ МОЗЪК | ДЕСЕН МОЗЪК |
гледа на света АНАЛИТИЧНО | схваща света ЦЯЛОСТНО, синтетично |
схваща нещата ЛОГИЧНО, в тяхната логична последователност | ИНТУИТИВНО – то е способно за миг да направи огромен скок в процеса на познанието |
МАТЕМАТИЧНО – използва числа за да измерва и изчислява света | МЕТАФОРИЧНО – ползва образи и метафори, за да описва света |
непрекъснато се рови в МИНАЛОТО или наднича в БЪДЕЩЕТО | интересува се какво става ТУК и СЕГА |
ПЕСИМИСТ и почти постоянно се тревожи за нещо и гледа света през черни очила | ОПТИМИСТ и не се тревожи за нищо |
РЕЗЕРВИРАН и винаги си има „едно на ум" | ДРУЖЕЛЮБЕН, весел и доверчив |
схваща СЪЩНОСТТА на нещата светкавично | обработва и „ПРЕВЕЖДА“ на разбираем език информацията |
работи на БЪРЗИ ОБОРОТИ | много по-спокойно – с доста ПО-БАВНИ ТЕМПОВЕ |
създава МИСЛИТЕ | отпуска ЕНЕРГИЯТА за тяхното осъществяване |
психологически, по природа е ПЕСИМИСТ | психологически, по природа е ОПТИМИСТ |
Лявата има ПОГЛЕДА НА „МУХАТА“ – вижда прекрасно, като под лупа, близката точка, но не вижда цялата картина. Лявата е като муха, кацнала върху картина на Ван Гог – тя вижда само една точка. Всъщност тя вижда не просто една точка, тя вижда стотиците пиксели на точката, но не вижда цялата картина. По тази причина левият мозът не може да види смисъла на Живота както на самият човек, така и на Живота като явление.
Левият мозък може да МИСЛИ за смисъла на живота. Може да ГОВОРИ, може да ПИШЕ за смисъла на Живота, но той е неспособен да го ПРЕЖИВЕЕ – само десният ПРЕЖИВЯВА СМИСЪЛА на всички нива – от клетъчно до космично. Той има ПОГЛЕДА НА ОРЕЛА – схваща цялата картина отвисоко. Не само картината на Ван Гог, но и картината на СМИСЪЛА НА ЖИВОТА .
Левият мозък схваща смисълът само МЕНТАЛНО.
Десният мозък – ЕКЗЕСТЕНЦИАЛНО!
Лявото полукълбо е ИНСТРУМЕНТ, чрез който общуваме с външния свят.
Дясното мисли в КОЛАЖИ от ОБРАЗИ.
Лявото мисли с ЕЗИКОВИ СРЕДСТВА. То ни ГОВОРИ НЕПРЕКЪСНАТО.
Чрез лявото полукълбо човек се ОТЪЖДЕСТВЯВА с ЛИЧНОСТТА СИ.
Като ОРГАНИЗАТОР на информация левият е един от най-съвършенните инструменти във Вселената.
АБСТРАКТНОТО МИСЛЕНЕ е неговата стихия и неговият патент.
Всяка наша мисъл е резултат от пет светкавични операции, които той прави наведнъж с умопомрачителна скорост: РАЗЛИЧАВА, ОТДЕЛЯ, СРАВНЯВА, ИЗМЕРВА, КАТЕГОРИЗИРА! РАЗМИШЛЯВА и ПРЕЦЕНЯВА НЕПРЕКЪСНАТО.
Независимо дали устата ни е затворена или не, лявото непрекъснато ТЕОРЕТИЗИРА, ДОКАЗВА, ОБОСНОВАВА и ЗАПОМНЯ.
ПЕРФЕКЦИОНИСТ по природа.
Невероятен ОРГАНИЗАТОР.
Левият – отговаря за всички детайли и командва живота по график. Той е сериозното „Аз“ на човека. Той „стиска зъби“ от напрежение и взема различни решения на базата на предишния си опит.
Дясното – цени Човечността. Обичта. Състраданието.
Лявото е „СЧЕТОВОДИТЕЛ“ – то цени парите и стопанската дейност.
Лявото обича да ПРАВИ по няколко неща наведнъж.
Измерва УСПЕХА по броя на изпълнените задачи.
Има ЛОГИЧЕСКО, ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНО МИСЛЕНЕ.
Открива РАЗЛИЧИЯТА между нещата и определя ХАРАКТЕРНИТЕ ИМ ЧЕРТИ.
КОНСТРУКТОР по природа.
Надарено да открива навсякъде ПОВТАРЯЩИ СЕ МОДЕЛИ.
Една от най-ярките черти на лявото полукълбо е способността му ДА ИЗМИСЛЯ НАЙ- РАЗЛИЧНИ ИСТОРИИ и техни АЛТЕРНАТИВНИ СЦЕНАРИИ...
Изключително способно да ДРАМАТИЗИРА нещата.
Както и постоянно да ни ТРАВМАТИЗИРА.
В говорния център на лявото полукълбо се намира и центъра на „мърморковците“. Това са група клетки, с големина колкото бобено зърно, които непрекъснато мърморят недоволно и ни тормозят с все негативни мисли.
Д-р Тейлър ги нарича „борда на начумерените“ и техният девиз е: „От нищо – нещо, стига да е гадно“. Може би познавате някои около вас, който постоянно е недоволен от нещо, постоянно намира за какво да мърмори и мрънкя?
Причината е в тези няколко клетки, които непрекъснато тровят живота както на този човек, така и на околните. За целия мозък, това бобено зърно е като лъжицата катран – разваля цялата каца с меда. Тези клетки активират състояния на тъга, униние, песимизъм, депресия. И нещо изключително важно: Те черпят ЕНЕРГИЯ от нашите негативни черти в характера – страхове, злоба, завист. Те са „динамото“, което постоянно ги зарежда. Дали е случайно съвпадението между доминиращата роля на лявото ни полукълбо и това, че около 70% от мислите на средно здравият човек са негативни? А за процента на негативните мисли на болните да не говорим.
Клубът на „мърморковците“ е причина човек много често да прекарва времето си в опити да се обижда, да унижава и да критикува както себе си, така и оклоните. Когато сам на себе си „си набиваш канчето“, можеш ли да кажеш кой крещи вътре в теб? И на кого крещиш? И какъв е резултатът от това овикване? Негативните мисли генерират високи нива на враждебност или тревожност у човека. А много често и двете! И за да стане кашата още по-голяма, резултатът от негативния вътрешен диалог се пренася неусетно и в негативното отношение към другите. А на свой ред това рекушира в тях и те ви връщат топката обратно.
Изводът е, че човек трябва много да внимава какво си говори!
Негативните черти в характера като АРОГАНТНОСТ, ВИСОКОМЕРИЕ, САРКАЗЪМ, ЗАВИСТ, ИНАТ, ГРУБОСТ, ЛЪЖА, ЗЛОНАМЕРЕНОСТ, ТЪРСЕНЕ НА ОТМЪЩЕНИЕ и др., всички те се коренят в ЦЕНТЪРА НА НАШЕТО ЕГО, което се намира в лявото ни полукълбо.
При някой от хората двете полукълба работят в пълно сътрудничество, като използват знанията, уменията и способностите и на двете страни, но други са много едностранчиви в мисленето си – или са „СУХАРИ“ – хора с тесногръдо аналитично мислене (екстремно ляв мозък). Или са „ВЪЗДУХАРИ“ (екстремно десен мозък). Това са хора фантазьори, които никога не пристъпват към реализация на идеалите си. Ако се научим да ценим и използваме всички наши дарби, животът ни наистина ще се превърне в рай.
По принцип дясното полукълбо се интерисува единствено от НАСТОЯЩИЯ МИГ.
Преизпълнено е с БЛАГОДАРНОСТ към всеки и към всичко.
То е СПОКОЙНО, СЪСТРАДАТЕЛНО и ЩЕДРО.
Отчита нещата такива, каквито са, но НЕ ОСЪЖДА.
Не възприема и не признава територии и умозрителни граници от типа на РАСИ и РЕЛИГИИ.
То е изпълнено с НЕВИННОСТ и ВЪТРЕШНА РАДОСТ. ОБЩИТЕЛНО. СЪЧУВСТВАЩО.
Чувствително е към невербалния тип общуване.
Бързо и точно разшифрова емоциите. Отворено към единение с Вселената. Убежище на на Божествения ум.
В него се намира твоят МЪДРЕЦ и НАБЛЮДАТЕЛ.
Там е и ИНТУИЦИЯТА. И ВИСШЕТО ТИ СЪЗНАНИЕ.
То е винаги в МИГА!
И винаги е извън ВРЕМЕТО! НОВОТО, НЕПОЗНАТОТО, МИСТИЧНОТО идва от ДЯСНО!
Дясното е много повече отворено от лявото за НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ.
То мисли НЕСТАНДАРТНО. НЕ СЕ ОГРАНИЧАВА от правилата и законите, наложени от лявото.
То е, което проявява ТВОРЧЕСКА ФАНТАЗИЯ.
Обожава да се чувства като ФЛУИД – слят в ЕДНО цяло с Вселената!!!
Учи се чрез ДОПИР и ПРЕЖИВЯВАНИЯ.
ТЪРЖЕСТВУВА от чувството на СВОБОДА, дадена ни от Вселената.
Не е оковано нито от спомените на МИНАЛОТО, нито от страхове за БЪДЕЩЕТО.
Всъщност мозъчната асиметрия, с която ни е надарила природата, не е недостатък, а категорично предимство. Тази асиметрия ни позволява да възприемаме и осъзнаваме както външния, така и вътрешния си свят много по-пълноценно и по-богато, отколкото ако двете половини бяха с едни и същи свойства. Асиметрията се явява огромно предимство, когато двете полукълба постоянно си „говорят“ помежду си и си обменят информация непрекъснато в двете посоки. И всяко едно от тях се „вслушва“ в другото.
Недостатъците се проявяват, когато говори само едното и в същия момент е „глухо“ за виковете на другото. И в 99, 99% от случаите такова високомерно поведение има хипертрофиралото его на лявото полукълбо. То се е самопоставило на такъв висок пиедестал, че трудно може да слезе долу и да погледне на дясното като на равен. Независимо каква информация обработват нашите две полукълба – човек възприема себе си като едно цяло, с един мозък. Обичайно двата ни мозъка работят като един, но обичайно още не значи и ОПТИМАЛНО. Човек много рядко или почти никога не осъзнава, точно кой от двата мозъка го управлява в момента, но с малко практика и наблюдение това може да се установи. Оптималният вариант на фунциониране е двете ни полукълба да се допълват взаимно и така да изграждат един ясен и цялостен образ на света около нас и в нас. За съжаление в повечето случаи ефективността на човешкия мозък е доста далеч от оптималния режим на работа. Констатацията, че ние използваме ефективно едва 8-10% от капацитета на мозъка си, означава също, че животът ни като цяло е и със същия процент ефективност. Живеем животът си с престъпно ниско КПД!!!
ТРИ ОСНОВНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ЙОГА ВЪРХУ МОЗЪКА (РЕЛАКСИРАНЕ – БАЛАНСИРАНЕ – СИНХРОНИЗИРАНЕ)
Между тези три процеса няма рязка граница – те се преливат един в друг, но въпреки това са с отделни характеристики.
1. РЕЛАКСИРАНЕ
Двете полукълба не само мислят по различен начин – по различен начин те обработват емоциите, стреса, страха, гнева... Те по различен начин КОМАНДВАТ ФИЗИОЛОГИЯТА НА ТЯЛОТО НИ! Една от най-характерните черти на лявата хемисфера са хронично високите й обороти, които генерират огромен стрес в човека. Постоянното доминиране на левия мозък е все едно непрекъснато да караш колата на максимални обороти. Все едно непрекъснато да натискаш педала на газта „до тенекията“. И първото нещо, което всеки може да направи, е да намали високите обороти на левия мозък, като практикува релаксация. Освен това неотдавна учените са установили, че уплахата, гневът, яростта, след като се зародят, физиологически продължават само около 90 секунди.
От мозъка съответните хормони на стреса или гнева се изливат в кръвтта, за да отидат до краката или ръце (атавистичната реакция – бий или бягай), но ако човек не ги „прикачи“ към локомотива на психиката, те отшумяват – разтварят се в кръвта и изчезват за около 90 сек!
Без патериците на лекарства, алкохола или цигарите, РЕЛАКСАЦИЯТА и ЗАБАВЕНОТО ДИШАНЕ свалят високите обороти на левия мозък.
Просто трябва да се практикуват.
СЪЗЕРЦАНИЕТО на свещ, на цвете, на янтра, изображение на мантрата ОМ ... също ни помагат да си вдигнем крака от педала на „газта“.
2. БАЛАНСИРАНЕ
Балансиране, значи да се възстановява балансът между двете хемисфери и те да вземат равностойно участие в работата на мозъка, защото обичайно доминира лявото полукълбо.
Един от най-ефикасните начини за УРАВНОВЕСЯВАНЕ на хипертрофираната доминантна на лявото с атрофиралата доминантна на дясното полукълбо е МЕДИТАЦИЯТА.
През 2001 година, двама американски изследователи – д-р Андрю Нюбърг и д-р Южен Д. Акили, решили да разберат какво става с човешкия мозък при промяна на съзнанието и по-точно при така наречените мистични и религиозни преживявания по време на медитация и молитва. За експеримента били поканени дългогодишни йоги медитатори от Тибет и францискански монахини. С помощта на най-съвършенния компютърен томограф те започнали да наблюдават промените, настъпващи в мозъка по време на задълбочаваща се медитация и молитва.
Първото, което отчели, е силно понижаване на активността на ГОВОРНИЯ ЦЕНТЪР, който се намира в ляво – това е зоната на ЕЗИКА и ГОВОРА, който дори и когато мълчим външно, вътрешно продължава да ни разказва разни истории. Доминиращият ляв мозък постепенно заглъхвал и доминантната се прехвърлила в десния. Центърът на речта, който се намира в ляво, започнал бавно да „загасва“. Друга особеност била спадане на доминантната в задния ляв дял на основния черепен гирус (издатина) на мозъка, в който се намира ЦЕНТЪРА ЗА ОРИЕНТАЦИЯ И ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ГРАНИЦИ НА ТЯЛОТО. (Това е зоната зад върха на главата.) Той ни дава информация за ПРОСТРАНСТВОТО НА НАШЕТО ТЯЛО!
Когато човек свикне да остава неподвижен в дадена поза с часове – доминантната се премества в ДЯСНО, в десния заден дял и ЧОВЕК ГУБИ ЧУВСТВОТО СИ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО НА СОБСТВЕНОТО СИ ТЯЛО и това предизвиква чувство на сливане с цялото пространство – с Вселената, с Бог, Нирвана – всеки го определя с различни думи, но става въпрос за едно и също преживяване.
Дълбоките състоянията на медитация и молитва се характеризират със силно подтискане на говорната зона и центъра за ориентация на тялото в ляво и преместване на доминантната в дясното полукълбо.
Казано малко по-опростено, медитацията е резултат от следването на два принципа: „Мълчи“ и „Не мърдай“. „Мълчи“ – това значи постепенно да свикнеш да изключваш не само външното, но и вътрешното говорене. „Не мърдай“ – Това е едно качество, което се развива чрез асаните. Колкото по продължително стоиш в една асана, толкова повече заглъхва центърът ти за ориентация. Започва да изчезва усещането, че имаш тяло и се появява чувството, че изпълваш цялото пространство. Загубва се усещането, че имаш конкретно тяло и се появява едно друго чувството за сливане с цялото пространство.
Чувство на блаженство...нирвана.
И „безпричинен“ екстаз.
Чувстваш, че ти си във Вселената и Вселената е в теб!
Чувството за ВРЕМЕ се намира в лявата хемисфера. В дясната – чувството за БЕЗВРЕМИЕ.
3. СИНХРОНИЗИРАНЕ
Синхронизиране – това включва не само балансирано участие на двете хемисфери, но и УВЕЛИЧАВАНЕ на „кабелите“, на връзките между двете полукълба. Означава постоянно те да си „говорят и чуват“ помежду си и то не по един или два, а по стотици хиляди телефони.
Нашият мозък е като кола, която се кара от двама шофьори – единият седи в ляво, другият в дясно, а воланът е по средата. Идеалният случай е когато и двамата управляват заедно с равно участие 50 на 50%, но в 99% от случаите кормува само левият мозък и когато десният се пресегне към волана, левият го бие през пръстите да не пипа кормилото.
Резултатът от тази асиметрия е, че в живота много често грешим, като се осланяме само на левия мозък, на „счетоводителя“. И пренебрегваме не само редица други ценни качества на десния, но и ИНТУИЦИЯТА СИ. В резултат на което многократно се озоваваме в лявата канавката на пътя на Живота. Ако според това, кой мозък, колко използваме, трябва да им ушием шапки – на левия мозък, шапката ще бъде голяма, колкото мексиканско сомбреро, а на десния – едва колкото капачка за лимонада.
Обичайно е много трудно да осъзнаем че работим с два отделни мозъка, тъй като те работят в екип и ние ги възприемаме като едно цяло. В някои случаи те работят заедно (например когато слушаме някой да говори – с левия възприемаме думите и ги осмисляме, докато с десния разчитаме израженията на лицето, жестовете, мимиката – той чете невербалния език на другият).
В други случаи човек просто не улавя сигналите на интуицията от дясно, разчитайки изцяло на способността си да разсъждава с лявото.
Основната причината двете да не се „чуват“ добре е липсата на достатъчно връзки между двете хемисфери.
Наличието на тези връзки е от огромно значение за ефективността на животът ни като цяло, тъй като те имат отношение към интелигентността ни.
Когато през 1955 година умира Алберт Айнщайн, патологът д-р Томас Харви си позволява нечувана дързост – без да има специално разрешение за това, той изважда мозъка на гения, за да го изследва, виждайки възможност да бъде изяснена една от най- големите тайни за науката – физическата основа на ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА.
Десетилитя учените изучават мозъкът на Айнщайн.
Между другото, като тегло се оказало, че той е бил с около 100 грама по-малък от средната норма (1360 грама), но теглото не е критерий, защото в Петербург се съхранява човешки мозък с тегло 2050 грама, който е бил на един... идиот.
Двете хемисфери на човек са като два мощни процесора, но за да работят синхронно, те имат нужда и от достатъчно „кабели“ между тях, които да им позволяват голям и бърз обмен на информация между тях.
Ролята на такъв „пакет“ от връзки между тях се изпълнява от мазолестото тяло (corpus calosum). То е като една гъба, която се намира под двете хемисфери и ги свързва с помощта на 200-250 милиона нервни клетки, които непрекъснато изпращат електрически импулси от едната към другата половина на мозъка.
До скоро във фокуса на изследванията са били двете полукълба на гения и едва преди време изследователите обърнали внимание на броя на клетките в мазолестото тяло – оказало се, че те са ДЕСЕТКИ ПЪТИ в повече от нормалното.
Това откритие в голяма степен обяснява и гениалната способност на Айнщайн да улавя с интуицията си същността на явленията, а после и да ги „облича“ в дрехите на мисли и формули...
Този извод дал повод да се направят редица изследвания с компютърен томограф на изключително надарени творчески личности от различни сфери – както на учени, така и на хора на изкуството. Спрямо нормата, при всички тях е бил открит увеличен брой на нервните клетки в мазолестото тяло !!!
Изводът е, че като физическа основа на интелигентността, броят на връзките между двете хемисфери са от решаващо значение – колкото са повече – толкова и работата на мозъка е по-ефективна и евристична. Излиза, че в мозъка на човека няма такова нещо като „кундабуфер“, което да пречи, по скоро има нещо, което липсва.
И това е пълноценната връзка между двата мозъка
Практическият въпрос, който се поражда от тази информация, е:
Има ли техники, които да подпомагат синхронизирането между двете хемисфери?
За тази цел неврофизиолози препоръчват различни упражнения с кръстосан ефект, така наречените БИЛАТЕРАЛНИ упражнения – това са еднакви упражнения, които се правят огледално на двете страни.
Ако обчайно си миеш зъбите с дясната ръка – започни да го правиш с лявата.
Или да се бръснеш.
Или да пишеш.
Или да гладиш, да готвиш – режи картофите или лука, вместо с дясната, с лявата ръка (ако си левичар – обратно).
И така постоянно да редувай едни и същи действия веднъж с лявата, веднъж с дясната ръка, защото ОГЛЕДАЛНОТО ИЗВЪРШВАНЕ НА ЕДНО И СЪЩО ДЕЙСТВИЕ активира едни и същи невронни вериги в ДВЕТЕ ПОСОКИ на мозъчните полукълба и подпомага както затвръждаването на старите, така синхронизирането и създаването на нови невронни връзки между двете полукълба в corpus calosum.
Това, което е много интересно, е, че такива техники в Йога съществуват от хилядолетия – Всички асани, които се правят билатерално имат, това въздействие – извивките, крокодилските, гълъб, Бог Натария, орел, триъгълник и т.н.
И те са много по ефикасни от това да се бръснеш или да готвиш с лявата ръка, защото дълбочината им на въздействие е многократно по-голяма.
Това се случва, когато се правят алтернативни асани ЦЕЛЕНАСОЧЕНО и ПРОДЪЛЖИТЕЛНО, а не изобщо каквито и да е билатерални движения, защото и като пресичаме улицата, се оглеждаме наляво и надясно, за да не ни бутне някоя кола, но от това няма особен ефект.
Появата и затвръждаването на НОВИ ВРЪЗКИ в corpus calosum се случват не просто, стоейки в поза и гледайки насам-натам или като си мислиш за разни неща, а само когато си в НЕПРЕКЪСНАТА КОНЦЕНТРАЦИЯ и отчиташ всички нюанси в тялото, породени от асаната. В билатералната асаната трябва да ПРЕЖИВЯВАШ и ОСЪЗНАВАШ всички нюанси от въздействието на позата. Колкото повече нюанси осъзнаваш, толкова повече на психологическо ниво вникваш в преживяването, а на физическо ниво – толкова повече невронни вериги се създават в corpus calosum.
Освен асаните, много мощно въздействие върху мозъка имат и АЛТЕРНАТИВНИТЕ варианти на пранаяма – Капалабати, Бастрика и Анулома вилома. Продължителното практикуване на алтернативните асани и пранаями въздейства върху СИНХРОНИЗАЦИЯТА на двете хемисфери и повишава интелигентността и събужда творческите способности на човека... Това, което впечатлява, е, че Йога съчетава в себе си две неща: поразяваща ПРОСТОТА и ГЕНИАЛНОСТ!
С достъпни средства, тя помага на всеки да постигне многопластово въздействие върху ЦЯЛОСТНОТО си развитие. С езика на съвремието, може да се каже, че ЙОГА Е ТЕХНОЛОГИЯ за УСКОРЕНА ЕВОЛЮЦИЯ НА ВСЕКИ ЧОВЕК. ЗА РАЗГРЪЩАНЕ НА ЦЯЛОСТНИЯТ МУ ПОТЕНЦИАЛ –ДУХОВЕН, ИНТЕЛЕКТУАЛЕН, ЕМОЦИОНАЛЕН И ФИЗИЧЕСКИ!
Определено мога да кажа, че Йога е мистерия, тя е един огромен парадокс...
От една страна, исторически, тя идва от дълбока древност, идва от МИНАЛОТО, но от друга – като познание – тя сякаш идва от... БЪДЕЩЕТО!
По един или друг начин всички ние се питаме за смисъла.... Питаме се, за големият смисъл на Йога, но всъщност Тя е тук, за да ни помогне да намерим СМИСЪЛА на НАШИЯ ЖИВОТ!
Ние всички, по един или друг начин се опитваме да си обясним Какво представлява Йога?
Но всъщност Йога е тук, на Земята, за да ни обясни: Какво представляваме ние!
КАКВО Е ЧОВЕКЪТ?
КАКВО МОЖЕ ДА БЪДЕ?
КАК ДА ГО ПОСТИГНЕ?
КАК ДА РАЗВИЕ ПОНЕ ЧАСТИЦА ОТ ОГРОМНИЯ СИ ПОТЕНЦИАЛ?
И КАК отново да намери в себе си изгубения рай!?!
И ТАКА, ВСЕКИ ЧОВЕК, ДА ИЗЖИВЕЕ МАКСИМАЛНО ПЪЛНОЦЕННО ДНИТЕ СИ, ОТРЕДЕНИ МУ... НА ТАЗИ ЗЕМЯ.
Из: Христо Илиев - Мозъчна Асиметрия (Изгубеният Рай), Сборник с доклади от Йога конгрес с международно участие – София 2013 г.
https://elmin.ru/bg/projects-baths/levaya-chast-golovy-za-chto-otvechaet-osnovnye-funkcii-pravogo.html - интересна статия, с много упражнения как да развиваме полукълбата
Компилация: Еми Йорданова