ПСИХОСОМАТИКА
Думата Психосоматика очертава пресечната точка между психе (душа, дух) и сома (тяло). Точка, в която се преплитат психологическите фактори, изграждащи живота и реалността ни, и нашето човешко тяло, като резултатите от това въздействие се изявяват във вид на физически оплаквания, състояния и заболявания.
Психосоматиката изучава влиянието на психологическите фактори при възникването и динамиката на психосоматичните болести. Отразява ефектите от финото вплитане на емоционалните преживявания и конфликти в сферата на телесното.
По данни на Световната Здравна Организация, от 38% - 42% от пациентите, посещаващи лекарския кабинет, се отнасят към групата на психосоматичните заболявания.
Съществуват различни концепции, обясняващи причините за възникването, механизмите на протичането и методите на изцеление.
Основният постулат обаче, който лежи в основата на всички тях е идеята, че психосоматичното заболяване е реакция на емоционално преживяване, което е съпроводено от функционално изменение и патологично нарушение в органите.
При психосоматичните болести емоционалното преживяване оказва влияние на морфологичната структура на тялото чрез хормонална, инунна и вегетативна нервна система, или енерго-информационния контур.
Тези заболявания регулират нашата адаптация към живота и носят някакви изгоди.
Счита се, че за развитието на болестта и съпровождащите я разстройства играят важна роля :
- Биологичните фактори (генетични, анатомични. физиологични, биохимични и др.)
- Психологическите фактори (мислене, емоции, поведение)
- Социални фактори
Психосоматичните разстройства могат да се отделят в няколко групи:
А/ КОНВЕРСИОННИ симптоми – Човек несъзнателно започва да демонстрира болезнени симптоми, които обективно отсъстват. (произволна моторика; истеричен паралич; психогенна слепота и глухота; психогенно повръщане; болков феномен)
Б/ ФУНКЦИОНАЛНИ симптоми – оплаквания от неприятни усещания в областта на сърцето; усещане на затруднение при гълтане; усещане недостиг на въздух; нарушение на ритъма на отделителната система; системна невроза – при всички тези оплаквания няма дефекти на органите)
В/ ПСИХОСОМАТОЗА – най-общо това е първично телесна реакция на конфликтно преживяване, съпроводено от изменения и патологични нарушения в органите.
Доскоро за психосоматични се приемаха само заболяванията от списъка на „Чикагската седморка“, въведен през 1950г от Франц Александър:
- Хипертония
- Язвена болест на дванадесетопръстника
- Неспецифичен язвен колит
- Бронхиална астма
- Невродермит
- Хипертиреоидизъм
- Ревматоиден артрит
Към днешна дата в списъка на психосоматичните заболявания могат да се добавят:
- Исхемична болест
- Тиреотоксикоза
- Захарен диабет тип 2
- Затлъстяване
- Радикулит
- Мигрена
- Чревни колики
- Синдром на раздразненото черво
- Хроничен панкреатит
- Витилиго
- Псориазис
- Безплодие
Причините за психосоматичните заболявания могат да са най-различни, но най-общо могат да се обобщят:
- Потиснати, неотреагирани емоции
- Вътрешен конфликт (в съзнанието иам едно, а в подсъзнанието – друго)
- Език на тялото („органична“ реч)
- Минал опит, психотравма
- Внушение
- Самонаказание
- Условна изгода
- Идентификация (желание да приличаш на някого)
Можем ли да разпознаем психосоматиката?
При психосоматичните симтоми човек изпитва реална, истинска болка и/или други истински физически осезаеми симптоми (за разлика от хипохондрията).
Често разпознаваем фактор за психосоматика са следните признаци:
- При направени медицински изследвания лекарите не могат да обяснят причината за заболяването.
- Няма обременяваща наследственост
- Последователност на симптомите – боли или безпокои само едно нещо, не е едновременно.
- Фазов характер на протичане и обостряне (сезонност).
- Симптомът напомня за себе си или в проблемна ситуация, или когато човек мисли за свой проблем.
Основа за оздравяване е мотивацията.
„Ако човек иска да бъде здрав, то е необходимо първо да го попитаме дали е готов да се избави от причините за болестта. Само тогава може да му се помогне.“
Хипократ